Национална опера и балет, гр. София
-
На един от първите спектакли, които Операта изнася, присъства Мустафа Кемал Ататюрк – водачът на светските реформи в Турция. Според записките на секретаря на Ататюрк, след представлението, турският държавник е много впечатлен и цяла вечер не може да заспи, повтаряйки: „Нация, която може да направи такава опера, каквато с теб гледахме в София, не можеш да победиш нито с оръдие, нито с войска“.
Кемал Ататюрк се зарича, че първото нещо, което ще направи, щом се върне в Истанбул, е да постави първия камък на Истанбулска опера. Така и се случва.
-
Тъй като нивата на улиците „Дондуков“ и „Врабча“ (успоредните от двете страни на Операта) са с голяма разлика, форматът на залата е подобен на този на раковина. Тази форма наподобява вътрешността на музикален инструмент. Твърди се, че това е причина за отличната акустика.
При строителството архитектът на сградата Лазар Парашкеванов използва както едни от най-висококачествени български материали, така и специално подбрани световно известни видове мрамор - внушителни парадни входове, асансьори, мраморни стълбища, импозантна каменна фасада. За ламперията специално издирва най-редки и ценни дървесни видове, от които по принцип се правят цигулки, виолончела и контрабаси.
-
На 18 октомври 1908 г. "Българската оперна дружба" изнася първото си пробно представление - откъси от "Фауст" на Гуно и "Трубадур" от Верди. А на 5 юни 1909 г. е представена първата постановка на цяла опера - "Палячи" от Леонкавало. Наред с произведения от световната оперна класика се играят и първите български оперни творби - "Сиромахкиня" от Емануил Манолов, "Камен и Цена" от Иван Иванов и Вацлав Кауцки, "Борислав" от Маестро Георги Атанасов и "Тахир Беговица" от Димитър Хаджигеоргиев.
Проектирането и построяването на култовата за столичани сграда започва от 1921 г., когато БЗНС купува мястото на техническото училище в София на ул."Врабча" № 1. Александър Стамболийски, тогавашният министър-председател на България, избира инж. арх. Лазар Парашкеванов за автор, архитект-проектант и главен изпълнител на земеделския дом, който да отговаря на нуждите на водената от него партия на Земеделците.
Заданието гласи, че постройката трябва да е изградена на ул."Врабча" 1 да бъде внушителна и да използва максимално много градивни материали от български произход.
След обстойно проучване на терена, още през есента на 1922 г. Парашкеванов представя генералните планове на земеделския лидер. А той, очарован от супермодерната фасада на бъдещата сграда, дава съгласието си да започне изграждането й след началото на строителния сезон през идната година.
Но идната година е 1923 - белязана с Деветоюнския преврат и жестокото убийство на Стамболийски. Проектът е спрян.
През април 1947 г. проектът е подновен, а Парашкеванов отново е избран за главен архитект-проектант и ръководител на изграждането на замисления преди 25 години земеделски дом.
През пролетта на 1947 г. е поставена основата на бъдещата съюзна сграда с небивало по размерите си мащабно строителство върху терена на БЗНС, затворен между улиците:"Врабча","Париж","Раковски" и бул."Дондуков".
ГАЛЕРИЯ
През лятото на 1948 работата потръгва, но неочаквано, на 7 февруари 1949 г. Министерски съвет взима решение за ориентиране на постройката към изискванията на Операта. Издадена е министерска заповед и проектирането започва отначало.
Новият план трябва да осигури спойка между изкуство, монументалност, удобство, комуникации, механизация, осветление, отопление, вентилация и накрая акустиката, без която нито една оперна зала не би оживяла.
През есента на 1957 г., години след началото на епопеята по създаване на дома-паметник, влиза в действие и Съюзната сграда. Едва тогава монументалият комплекс заработва на пълни обороти. Така и до днес.
Повече за сградата можете да научите на www.operasofia.bg
Инициативата "Емблематичните сгради на България" цели популяризирането на културно-историческото наследство на България. Представените 3D визуализации са илюстративни и не претендират за изчерпателна научно-архитектурна точност.
